Един осми декември като вчерашния, например. Невероятно си изкарах първия „студентски празник“ – невероятно за мен, но когато кажеш на някого, че не си излизал, и че не си се напил, обикновено хората си мислят, че си си изкарал зле. Е, не и при мен!
Аз си стоях у нас и откровено предпочетох компанията на книжките вместо тази на … малкото студенти, които могат да се намерят в града ни (ами така си е, като единствена почвам ваканцията си толкова рано, от повечето ми приятели във Варна и помен няма!). Да, с гордост мога да кажа, че вчера беше един от много малкото за мен дни, в които не съм си и показала носа навън, но се чувствам невероятно от факта. За няколко часа вечерта понаучих доста неща за Емпедокъл и още няколко древни философи, научих се да жонглирам, да танцувам две хора, четох още какво ли не – от физика до йога, писах някакви работи и най-вече медитирах (кодово име за това странно неземно явление, което ако нарека с простото човешко „оставане насаме с мислите си“, рискувам да бъда попитана „Ама ти сигурна ли си, че не ти е зле? Амаа ти сигурна ли си НАИСТИНА?“)
Наистина съм сигурна в едно – че повечето хора ги е страх да остават насаме с мислите си. Някъде отдавна в някаква книжка с „крилати фрази“ помня на едната страница беше нарисувана доста хубава пейка. На тази, но по-вероятно на някоя съвсем друга страница имаше следната Мъдрост: „че светът ще познае хармония едва тогава, когато всеки е способен да остане сам със себе си“ (звук от пърхане с крила). Тогава го запомних, защото ме учуди тая мисъл – нима не всеки е способен да остане сам със себе си?
О, каква съм била: Млада и Глупава! Как съм могла да си го помисля, КАК?!? Че всеки може спокойно да остане сам със себе си – абсурд! Все още съм МГ, защото го вярвам, че е възможно, но имам и жизнен опит, който ми показва, че ситуацията в момента не е такава. Най-пресен пример: когато кажеш на някого, че си прекарал вечерта сам-самин, те изглеждат съжалително… Ама защо, хора! Да си понасяш собствената компания НЕ е нещо невъзможно, даже – о, небеса – може да си изкараш готино…
Още едно от нещата, които направих вчера, беше да си възродя блога, който бях зарязала от доста време насам. Все пак реших да проверя любимата си статистика и да видя дали някакви хора случайно са ми чели блога през тази половин година. Да! Някакви хора го бяха чели, при това точно случайно! Търсейки отговор на въпроси като например „какво не бих заменила за златото?“ о.0 Проверих какво е общото между „какво не бих заменила за златото?“ и моя блог и след проверката с гордост мога да отбележа, че до вчера, т.е. до преди да публикувам този пост, блогът ми по въпроса „какво не бих заменила за златото“ е излизал на първа страница в Гугъл, при това съвсем веднага след някаква статия във вестник „Лична драма“!
Е, сега вече може би ще е по-напред – надявам се метафорично да направите връзката между този идиотско-звучащ вестник („Лична драма“ ?!? Защо ще я чета, ако е „лична“, и защо ми е изобщо НЕЧИЯ драма?!?) и този пост, който представя желанието ми хората да умеят да остават сами със себе си.
А доколкото разбирам граматическата същност на въпроса „Какво не бих заменила за златото?“ (който, признавам, не съм сигурна, че схващам какво пита и пита ли нещо изобщо) е да пита „какво е това нещо, което, колкото и злато да ми предлагат, не бих го заменила за златото?“. Не спорете, знам, че въпросът може да има и други интерпретации, но важното е, че много неща са по-ценни от златото, например това хората да могат да остават насаме и в хармония със себе си, и при това да използват всяко време да се самоусъвършенстват както им е интересно. По-конкретно едно от нещата, които аз не бих заменила за златото, е един ден като вчерашния, в който, като един човек, живеещ в епохата на интернет, по-лесно от всякога можеш да научиш какво ли не. А хората са способни на много повече от това, на което ги учат, че са способни. Отговорност на всеки човек си е да се научи на това, което си иска, а има толкова интересни неща. Да не мисли в рамките, които му задава обществото, а когато му щукне нещо интересно, да го направи – точно както снощи се научих да жонглирам.
