Знаете ли, че думата “жесток” освен значението си на “много готин”, имала и друго, отрицателно значение? Така ми казаха, но не им вярвам.
Ами нека не мислим за тези варварщини и деструктивни агресии, които са извращения на някое животно, когато казваме “жесток” в лош смисъл. То това е ясно, че е лошо, защото това е липса на уважение към себе си, помни, че към другите трябва да се отнасяш така, както искаш те да се отнасят към тебе. Ако изобщо се отнасяш към тях по някакъв начин.
Нека си говорим за жестокостта в измеренията на взаимоотношенията социални между хората, жестокостта в любовта, в приятелството. Аз мисля, че тя е нещо много на място, че е красива. Че да си жесток означава да кажеш на човека “не си ми интересен” без да лицемерничиш. Да си както искрен със себе си, така и искрен с другите. Да утвърдиш своята жестока позиция, а тя е жестока за другите с това, че ти показваш, че си над тях. С това, че ти не искаш да се влачиш с техните представи и мироглед, с това, че те са имали погрешно мнение за теб, и сега осъзнават, че е грешка. Но е само това, жестокостта е истина. Тя може да доведе до яд само комплексарите, които са същества, недостойни дори да ги споменавам тук. Иначе жестокостта е гордост, красота, сила и дързост. Аз я обичам!
Но, ще кажеш може би, какво стана с това “отнасяй се към другия така, както искаш той да се отнася с тебе”? Искам да кажа, че няма противоречие. Аз се радвам на горди хора, когато някого презирам, няма да откажа и те да правят същото. Лошото е, че не са способни, защото нямат такова основание. Аз искрено пожелавам на хората да са способни да презират и да бъдат жестоки към слабите, но докато те не са способни, аз освен да ги презирам друго в допълнение няма да изпитам.
