Толкин в своето есе “За Вълшебните Приказки” споменава, че: “Децата харесват или се опитват да харесат каквото им бъде дадено; ако не го харесват, не са способни да изразят или обосноват своите възражения (и затова са принудени да ги крият; те безразборно харесват огромен брой най-различни неща, без да си правят труда да анализират измеренията на своята вяра. [...]“.
Мисля си, че аз съм едно голямо дете: че много неща е имало и има все още, които не съм харесвала. Просто образованието, начетеността или опитът в общуването ми е дало възможност да изразя своето възражение. Свят без тази способност би бил мрачен за мен, както е мрачна тази част от света, за която все още не съм способна да възразявам.
В този смисъл всеки един човек е едно голямо дете. Все има нещо, за което не си способен да възразиш. Но има хора, които за нищо не са способни, и те като че вече сами на могат да си отговорят харесват ли нещо, или не. Големи деца.
Че си голямо дете е очевидно, Диде.
Надявам се да е. Именно убедеността, че не си дете, превръща хората в толкова безпомощни същества. с:
Шекспир, който е засегнал всички теми, е засегнал и тази, макар по леко завоалиран начин:
Thou canst not, love, disgrace me half so ill,
To set a form upon desired change,
As I’ll myself disgrace;
По-добре да си наясно с детинството си, отколкото да претендираш, че си голям мъж/голяма жена.
Ех, сега като нямам опция да цъкна бутончето “харесва ми” на отговора ти и да си спестя усилието да мисля повече по въпроса, ще трябва да ти отговоря.
Определено съм съгласна с теб, по-малко дете.
Както и с Шекспир. И много ми хареса тази част от коментара ти: че е засегнал всички теми. Дано и самият Шекспир е бил така добър читател на себе си, както си и ти : )
Ако самият той се е считал за дете, едва ли е имал толкова високо мнение за самия себе си.
Според мене именно в това е номерът — да имаш искрено скромна оценка за самия себе си и да оставиш другите да те хвалят или принизяват.
П.П. Фейсбук никога ли не напуска мислите ти, Д?
Зависи какво разбираме под “скромен.” Прекалената скромност не е на добре …
Иначе, не, напуска ги, определено. Защо реши, че не ги? о.0 Просто си мислех над това как бутонът “харесва ми” по някакъв начин кара хората да са по-мързеливи откъм думи.. А не като мен да се словоизливат в някакви безсмислени коментари : )
Според мен всеки искрен със себе си човек се счита за дете, и се надявам Шекспир да не е правил изключение.