Вечер ми се привиждат картини.
Сутрин се будя с изречения.
Ритмите дебнат в просъница,
През деня ми се иска да пея.
Усещам с тялото си танца,
усещам те до мене щом легна.
Вдишвам аромата все по-сладък
на представите, раждащи се в мене.
Щом следобед музиката секне,
почвам да пиша и романи,
а пък нощем преди аз да легна,
стихове се точат неразбрани.
Рисувам сцени и филми прожектирам,
Заснемам в ума си туй, що видя.
Опитвам се дори и музика да свиря,
кое по, кое по-малко сполучливо.
Но това се случва с мене денонощно,
сънищата пък най-не ме оставят.
Само по изгрев, за да сбера нови,
За миг се скриват старите представи.
Like this:
One blogger likes this post.
